КиноКлуб "Пънч" Велико Търново

Днес е последният ни ден в Куско. Всъщност в момента, в който пиша тази статия при нас е 5 часа и аз, инсомниакът, седя в лобито на хотела, чакайки да тръгнем. Днес най-накрая намерих малко време да седна и напиша тази статия. Най-вероятно вече сте видeли видеото ни с Пънч, което пуснахме в Ютуб, когато пристигнахме тук. Но ако не сте, нека започна отначало. Пристигнахме тук след едночасов полет от Лима. И първото, което усетихме от това място, още дорипреди да излезем от летището, беше... глабоволие. Ужасно главоболие. Виждате ли, Куско е на 3 400 метра надморска височина. Двамата с Пънч изобщо не бяхме подготвени за нещо подобно. И това никок не ни се отрази добре. Но не се тревожете. Благодарение на местните се оправихме бързо. Местното население - Кечуа, което живее в Куско си имат свой начин за справянето с височинната болест. Те бриготвят специален чай (много вкусен при това), който помага на организма да се приспособи. И така само след 2 часа вече бяхме на краката си (но видеото...

С Пънч отново се включваме от Лима. И вторият ни ден тук беше дори още по-вълнуващ, защото днес с Пънч представихме клуба пред Министреството на Образованието и ЮНЕСКО Перу. Беше много вълнуващо. Сутринта (което в България е ранния следобед) посетихме перуанското МОН заедно с нашите приятели от Център Амалипе, с които дойдохме тук. Пънч леко се притесни заради всичките проверки през, които минахме. Имаше лек проблем с паспорта му, но бързо го оправихме🐵. В МОН имахме да представим клуба, кои сме ние и какво правим, нещато, които сме свършили и какво ни очаква (линк към презентацията ни ще сложа в края на статията). Също така раздадохме и листовки с QR код към нашите контакти и 19 социални мрежи (които вие следвата, нали🐵). Разбира се си направихме и няколко снимки. След МОН отидохме в ЮНЕСКО. Там също мина страхотно. Представихме клуба и научихме много и за начина на живот на местното население. Оказва се, че има много прилики между България и Перу. А преди да тръгнем, Пънч даже си...

Пънч е в Латинска Америка. Двамата с него заминахме вчера и вече пристигнахме на първата спирка от нашето трансконтинентално пътуване - Лима, Перу. Нямахме много време да разгледаме града, защото направо отидохме в хотела. И двамата бяхме доста изморени след 16-часовия полет. Но нека започна от началото. С Пънч ще прекараме следващите 3 седмици в Латинска Америка на екскурзия (и не само, но това ще остане изненада за сега). Пънч беше много развълнуван, когато отидохме на летището. Все пак това е първия му път да пътува със самолет. В 3 часа бяхме на летището в София и излетяхме в 5. Честно казано очаквах Пънч да е по-притеснен, но всъщност той беше по-скоро развълнуван. Не пътувахме директно за Лима, а бяхме с прикачване в Мадрид. И разбира се не минахме и без проблеми. Когато пристигнахме на летището в Мадрид, разбрахме, че всъщност има проблем с билетите ни и не можем да се качим на полета. Но бързо го оправиха и се качихме навреме. След това имахме 12-часов полет, през който Пънч из...