Нашето пътуване в Латинска Америка

С Пънч се върнахме от нашето триседмично пътуване в Латиска Америка и сега ще ви разкажем за всичко, което не просто видяхме, а преживяхме.

Тръгнахме от България на 07 април до Лима с прикачване в Мадрид. Полетът ни от Мадрид до Лима беше особено интересен. Това беше нашият първи трансатлантически полет и с Пънч бяхме доста развълнувани. Може би беше най-приятният от всичките ни полети. Даже имаше екрани на седалките, където заедно с Пънч използвахме времето за да изгледаме изключително забавния филм Анаконда, с участието на неповторимите Джак Блек и Пол Ръд.

Прекархме няколко доста интересни дни в Лима. На първия ден посетихме Министерство на образование и ЮНЕСКО. Там двамата представихме клуба пред техни презентации, заедно с нашите партньори и приятели от Амалипе. А Пънч даже си намери и нов приятел. Повече за това можете да видите тук 🐒 Това беше по-официалната част от нашия престой в Лима. След това посетихме и най-голямото кино в столицата. А на последния ни ден в Лима ни се случи нещо достойно за филм. Докато си вземахме от перуанския сладолед, ни откраднаха протмонето. Тън Тън Тън! Да. Както можете да се досетите това беше една доста неприятна ситуация. Но интересното е какво направихме след това. Крадецът явно беше тръгнал да пазарува в магазини с кредитните ни карти. И разбира се какво друго да направим с Пънч освен на тръгнем да го гоним. Може би изтичахме около 1 километър и гневно гледахме един заподозрян за поне 10 минути (който всъщност се оказа, че няма нищо общо, защото просто пазаруваше докато ние получавахме съобщения за тегления, а се оказа, че дори не сме на правилния магазин от веригата, защото е най-популярната верига в Лима и същност човека беше много учтив и..........😭). Но така завърши нашият престой в Лима и на следващия ден отпътувахме за Куско.

Куско може би беше най-приятниятното място, което посетихме. Ако Лима беше сив и задимен космополитен град, то Куско беше цветушто кътче от рая. Още докато пристигнахме вече ни изглеждаше много по-цветно и гостоприемно (и това определено не беше от главоболието, което имахем, заради високата надморска височина). Прекарахме няколко невероятни дни в Куско, които никога няма да забравя. С нашите невероятни гидове и приятели  Карлос, Рей и Анхелика посетихме Saqsaywaman и Qorikancha. Както и место училище, където представихме клуба и се оказа, че те също си имат свой кино клуб. Повече за това можете да видите тук 🐒 И така нашето пътуване продължава с 14-часово пътува с бус до Пуно. Знам, че звучи неприятно, но всъщност нашият шофьор Рей го направи изключително забавно. По пътя видяхме незабрави гледки и менахме пред място с височина над 4 000 метра. Също така посетиме и още едно местно училише, където учат графичен дизайн и готварство. С изненада разбрахме, че децата вървят по час и половина през гората, за да отидат и се връщет 3 часа в обратната посокал Всеки ден и не пропускат училище. Също така около полунощ спряхме за кратка почивка в едно малко крайтпъно магазинче. То беше много приятно, но самият факт, че всичко наоколо беше мрак ни накара да се почустваме като във филм на ужасите. Каквито с Пънч много харесваме, така че не възразихме.

Пристигнахме в Пуно и с радост разбрахме, че нашият хотел е точно на брега на езерото Титикака. Титикака е най-високото езеро в света, а размерът му е 8 372 km². На следвашия ден чрез лодка посетихме някои от плаващите острови в езерото. Те са изградени изцяло от тръстика и понеже тя пътува, местите си правят нови острови на вески 40 години и местят всичките си къщи и постройки. Разказаха ни легендата за езерото, която определено трябва да бъде превърната във филм. Личното ми предложение о четвърти филм от поредицата Библиотекара. А може и нов сезон на Библиотекарите. Посетихме и училище там. Интересното е, че всеки ден една лодка минава през всички острови наоколо и взима децата, защото училището е на свой отделен остров. След Пуно се върнахме в Лима, откъдето хванахме полет до Мексико Сити, Мексико. Там също стояхме само ден и заминахме за Мерида. Мерида, подомна на Куско и Пуно е по-малко градче с изключително приятен характер. Там посетихме Чичен Ица. Много интересно мрусто, част от сюжета на много филми. А след това винахме и през местния мол и местното кино. След това отпътувахме до Валядолид, за да посетим още едно местно училище и после се върнахме обратно в Мерида, откъдето си хванахме полет за Мексико Сити. Мексико Сити беше нашата последна спирка в Латинска Америка. В хотела с Пънч открихме, че имаме достъп до мексеканските стрийминг платформи, което беше крайно интересто. Там посетихме музея на Фрида Кало и Templo Mayor. Имахме и възможността да представим клуба в тамушното Министрество на Образованието. А на последния ни ден, с Пънч отидохме сами на една доста интересна екскурзия. Първо посетихме Острова на куклите, за който несъмнено сте чували. За него има направен хорър филм и многобройни видео. Целият остров е пълен със закачени кукли. Звучи страшно, но всъщност сполед легендата няма зли духове на самия остров. Разбрахме от нашия гид, че Тим Бъртон е посещавал острава преди няколко години, когато е снимал видео на Лейди Гага и и двамата са оставили кукла. Режисьорът на новия Франкенщайн филм Гилермо дел Торо също е посещавал острова и е оставил кукла. След острова двамата с Пънч се насочихме към последната спирка от нашето пътуване, изцяло по мое желание - най-големият магазин за комикси в Мексико Сити. Бил съм в значителен брой комикс магазини в България и Англия и трябва да кажа, че този е далеч най-добрият, който съм виждал. Оцелихме и идеалния момент. Точно в този ден актьорът Стив Карденас даваше автографи в магазина. Стив игра Роки - вторият червен Майти Морфин пауър рейнджър и първият син Зио пауер рейнджър.

И така се отправихме към летището, където започнаха нашите проблеми. Когато отидохме на летището, нямаше некаква информация за нашия полет. Оказа се, че е закъснял, но никъде по таблата не го пишеше. Поради това закъснение изпуснахме втория с полет в Мадрид и трябваше да останем в хотел край летището за през нощта. На другия ден отидохме отново на летището да чакаме полета си. Но почнаха отново да го отлагат. Първо беше отложен от 7 часа за 9 вечерта. После за 10, после за 11 и така нататък. Аз не възразявах, защото в един момент просто седнах на едно барче, отворих си лаптопа и почнах да проучвам за следващия епизод на подкаста ни. Това беше до едн момент в 00 30, когато най-накрая просто казаха, че се отлага за утре. И на другия ден също веднъж го отложиха, но накрая успешно се прибрахме обратно в България. И така завършва нашето пътуване в Латинска Америка. След като приключих тази дълга история и искам само да отбележа нещо много притеснително, с което се сблъскахме в почти всички авио компании. Пътувахме с Деян Колев от Амалипе, човек в напълно неподвижно състояние и в количка. Това, което видяхме е, че седалките на повечето авио компании изобщо не са пригодени за него и дори го нараняваха. За жалост той трябваше да преживее няколко изключително полезнени полета, а повечето авио компании отказваха да го преместят на безопастно за него място, докато не им покажем законови регурации, че са длъжни. В една компания дори ни отвиниха, че се опетваме да се възползваме от негово състояние, което беше напълно нелепе. Тук искам да благодаря и на всички служители на авиокампаниите, които всъщност ни помогнаха без некакви преблеми, когато видяха неговото състояние. В края на този пост искам да дам гластност на този проблем. В днешно време много средства за транспорт и места са недостъпни за хора с количка и това ги кара просто да стоят затворени в домовете си. Това не е редно и смятам, че точно една от целите на киното е да дава гластност на проблеми като този. Затова нека направим нещо.

Автор: Деян "Дидко" Димитров