Пънч в Куско
Днес е последният ни ден в Куско. Всъщност в момента, в който пиша тази статия при нас е 5 часа и аз, инсомниакът, седя в лобито на хотела, чакайки да тръгнем. Днес най-накрая намерих малко време да седна и напиша тази статия.
Най-вероятно вече сте видeли видеото ни с Пънч, което пуснахме в Ютуб, когато пристигнахме тук. Но ако не сте, нека започна отначало.
Пристигнахме тук след едночасов полет от Лима. И първото, което усетихме от това място, още дорипреди да излезем от летището, беше... глабоволие. Ужасно главоболие. Виждате ли, Куско е на 3 400 метра надморска височина. Двамата с Пънч изобщо не бяхме подготвени за нещо подобно. И това никок не ни се отрази добре. Но не се тревожете. Благодарение на местните се оправихме бързо. Местното население - Кечуа, което живее в Куско си имат свой начин за справянето с височинната болест. Те бриготвят специален чай (много вкусен при това), който помага на организма да се приспособи. И така само след 2 часа вече бяхме на краката си (но видеото е от преди тези два часа).
На следващия ден излязохме, за да разгледаме местните забележителности. И не знам дали защото влажният сезон тъкмо беше минал и природата е разеленена или заради остатъчното главоболие, но всичко изглеждаше толкова ярко и цветно.
Първо отидохме до Кенку. Скален лабиринт от пре-инкско и инкско време. Пред него се намира и скален тотем. Когато конкистадорите са дошли в Перу, те са разрушили и разграбили местните символи и затова сега не е ясно какво точно е представлявал тотема. Теориите са, че е бил пума, планински лъв или жаба - три от свещените за инките животни. С Пънч влязохме в самия лабиринт, където са били намерени и церемониални ножове.
След това посетихме .................., което по своята красота и големина може да се сравнява с Мачу Пикчу. Всъщност значението му за древните инки е било много по-голямо от това на Мачу Пикчу. Мнозина смятат, че е било крепост, но всъщност най-вероятно е служило като храм.
И последно за деня посетихме ............. Древен инкски храм, който колонизаторите са разграбили и превърнали в църква.
Когато се пребирахме към хотела, Пънч си намери нов приятел.
На следващия ден (вчера) посетихме местно училище. Училището е с 750 ученици, но е в пъти по-голямо, от което и да е училище в България. Питах и всъщност е разположено на площ от 4 хектара. Училището не е с една сграда като нашите, ами има около двайсетина малки сградички всяка със различна цел - класна стая, библиотека, лаборатория. Навсякъде е обурудвано за количка, а през учебната година дори гледат лами и алпаки. В училището имах възможността да представя клуба и те споделиха, че имат часове по Кино.
И така стигаме до днес. Аз все още чакам в лобито на хотела. Всеки момент трябва да тръгнем за Пуно и езерото Титиката, намиращо се на почти 4 000 метра надморска височина (главоболие😭). Ще пътуваме с бус, което ще ни отнеме около 10 часа, но можете да очаквате да чуето от мен и Пънч в момента, в който пристигнем.
Автор: Деян "Дидко" Димитров
